понеделник, 12 април 2010 г.

Кимчи или какво яде кореецът




Докато Лия ви занимава с разни полезни и забавни страни на корейската /добре де, не само корейската, но главно по нея се вманиачихме/ поп-култура, то аз като един кулинарен експерт, какъвто не съм, ще ви занимая с нещо по-консистентно - храната. А, какво би бил един поглед към храната на Корея без да започнем с кимчи? Именно, все едно да гледаме корейска драма без субтитри.
Да споменете Корея и да не знаете какво е кимчи е все едно да живеете в България и да не сте чували за шкембе-чорба. Кимчи е емблематична и по-класическа даже от лекия поклон за поздрав. Но какво всъщност представлява?
Ами нищо кой знае колко сложно, както се оказва.
Кимчи е подобно на нашата туршия, само че е по-малко кисело и доста по-люто. Историята на кимчи може да се проследи 3001 години назад във времето, а разнообразието и пищните декорации по чинии и купи могат да запълнят с лекота пет дебели готварски книги.
Кимчи се сервира заедно с всяко основно ястие, дори да не сте си го поръчвали в ресторанта. То служи и за основна съставка в голям брой яхнии и ястия с пържен ориз. То е една от малкто храни /а може би единствена, защото аз за други не се сещам/, които си имат собствен музей - The Kimchi Field Museum в Сеул.
Съществува удивително разнообразие от видове кимчи - според сезона, според спецификата на конкретния район. Традиционно най-голямо разнообразие има през зимата. В подготовката за дългите зимни месеци, стотици видове кимчи се приготвят в дните на ранната зима и се съхраняват в съдове, специално за тази цел. Модерните хладилници за кимчи предлагат точната температура за отлежаване. Ноември и Декември са обичайните месеци, през които корейските семейства приготвят своето кимчи. /Знам, мили фенки на корейски драми, как една конкретна сцена изниква в съзнанието ви ;P/ Жените често се събират, за да си помогнат в приготовлението. Най-популярно през зимния сезон е бялото кимчи.
Рецепта за бяло кимчи може да се намери и по нашите интернет ширини с малки вариации. Предлагам ви две, които взех от форума на БГ-мама. Те ми се сториха най-автентични.
Кимчи
1 китайско зеле, около 1,2 кг
50-150 гр. ряпа, най-добре японска /дългата/
3-5 скилидки чесън
5-10 гр. джинджифил
10-30 гр. лют червен пипер
1-2 моркова
1 лук или праз-лук
50-100 гр. целина по желание
корейски рибен сос по желание
50 гр. сол /4%/
25 гр. захар /2% подобрява ферментацията/
Китайското зеле се реже надлъжно на 4, маха се долната част на кочана. Зелето се реже на 3-5 см широки парчета. Слага се в купа на няколко реда, като между парчетата се наръсва сол. Отгоре се слага чиния и се затиска с тежест. Оставят се 12 часа като 1 път се обръщат. Солта извлича водата от зелето и то става меко. Отделената вода се запазва. Ряпата и моркова се настъргват на ситно, кервизът и лукът се режат на дребно, джинджифилът се настъргва, чесънът се пресова, всичко се обърква с лютия пипер, солта, захарта и рибния сос. Добавя се отделената от зелето вода. Омекналото зеле се измива под течаща вода и се изцежда добре. Обърква се с подправките и се нарежда в буркан. Зелето трябва да е покрито с течност и бурканът да не е много пълен, защото при ферментацията е възможно да прелее. Бурканът се затваря, като не трябва да е плътно затворен. Оставя се 1-2 дена на стайна температура, след това се слага в хладилник, където може да се съхранява 1-2 седмици. Зелето трябва да се наблюдава и няколко пъти да се затъпква, за да остава винаги покрито с маринатата. След като кимчи ферментира, не трябва да влиза в контакт с метални предмети, защото се разваля.

Струва ви се много сложно. И на мен така. За мързеливците има и опростена версия.
Кимчи бърза рецепта
1 кг китайско зеле
1 морков
150 гр японска ряпа
2-3 с.л. лютив червен пипер /може и повече за любителите на екстремни спортове/
сол на вкус
Моркова и ряпата се настъргват и се смесват с пипера и солта, трябва да се получи каша. Зелето се нарязва надлъжно, маха се кочана. Намазва се добре с пастата между листата и се поставя затиснато в подходящ съд с капак. Оставя се цяла нощ на стайна температура. На другия ден зелето е омекнало и се реже на по-малки парчета. Слага се в здрава найлонова торбичка и се завързва така, че вътре да няма въздух. Слага се в хладилника. След 2 дена може да се консумира. В хладилник издържа до един месец.

Не знам за вас, но на мен ми се прияде зверски.

Няма коментари:

Публикуване на коментар